Очевидци разказват за преживяванията си и за реакциите на хората около тях по време на атентата в Бостън.
Експлозията разтърси цялото ми тяло, можех да я усетя в сърцето си, разказва пред Би Би Си Рамзи Мосен. Мосен пристигнал от Канзас, за да подкрепи приятелката си Али Хатфийлд, която участвала в маратона.
След края на състезанието Мосен поздравил жената. Двамата били на не повече от 35 метра от финала, когато се чул първият взрив.
Изведнъж се чуха две силни експлозии. Щастието и усмивките по лицата, удоволствието от участието в маратона бяха заменени от пълна тишина. „Хората не знаеха как да реагират“.
След това започва паниката. Да видиш огромна група от паникьосани хора беше много страшно, описва преживяванията си Али Хатфийлд. „Продължавам да си мисля за това какво би станало, ако… Какво щеше да стане, ако не бяхме завършили, когато завършихме? Ами ако не бяхме със семействата си, когато избухнаха бомбите?..“.
Ветеранът Брус Менделсон използвал опита си от участие в битка. Чух експлозията, видях пушека и усетих втори по-слаб взрив. Излязох от сградата, която се намира точно над мястото, където се взриви бомбата. Цялата улица беше в кръв и шрапнели. Видях много ранени и веднага започнах да помагам на първите, които дойдоха на мястото на експлозията. Притисках раните, използвах блузи и други материали, за да се опитам да спра кървенето.
„Хора, които тъкмо бяха пробягали маратона, сега са без крака“, допълва Рупен Бастаян. „Толкова много хора са вече без крака. Всичко е в кръв. Има кръв навсякъде. Има кости, човешки останки. Отвратително е“, казва още той.
Хората плачеха, бяха объркани. Спасителите бягаха към ранените с носилки и инвалидни колички. Линейки се наредиха в дълга редица. Между виковете заради болка и паника сечуваха разговори по телефона: „Мамо, добре съм“, разказва пред CNN репортерът от Бостън Били Бейкър.
Статията "Атентатът в Бостън от първо лице" бе публикувана първо в OFFNews.bg.